Септември, три събирания наведнъж и охлюв на име Пешо

Септември, вторник, 6:58 сутринта. Още не съм станала, а в WhatsApp групата на класа вече 58 непрочетени.

Отварям едното око. Другото ме е страх.

Три събирания, една седмица, нула конкретни дати

За една нощ някой е пуснал три събирания. Раница и материали. Застраховка на детето. Фонд за родителския съвет. И трите "до петък", само дето никой не пише кой петък.

Аз съм касиерът. Тоест доброволец, който веднъж на родителска среща не се дръпна навреме, вдигна ръка да подаде химикалка, и оттогава отговарям за парите на 27 семейства.

Списъкът с всичко е закачен в групата от понеделник. Закачен. Горе. Със звездичка.

Хрониката на групата, по реда на явяване

• Мария: - А това за какво точно е?
• Аз (наум): - За нещата, дето пишат в закачения списък, Мария.
• Иван: - Може ли на две вноски?
• Елена: - Вече платих 🙂

Елена не беше платила.

После идва снимка. Охлюв, намерен в час по физическо. Голям колкото капачка. Четиринайсет палеца нагоре под охлюва за две минути. За закачения списък - нула.

Гласовото, което никой не поръча

И тогава той. Гласово съобщение. Четири минути и петдесет и една секунди. От номер, който не е записан в телефона ми. Баща, вероятно. Слушам двайсет секунди, чувам "значи по принцип" три пъти и се отказвам.

После идва преводът. 44,99 лв вместо 45. Основание: "такса". Коя такса? От трите? Тайна. Като менюто на баба - знаеш, че е вкусно, но не питаш какво има вътре.

А някои плащат в брой. Значи пликче с пари пътува в раницата на седемгодишно дете от вкъщи до чина, "като дипломатическа поща", само че дипломатът спира за близалка.

Детективска работа в 23:40

Вечерта, когато къщата най-после утихне, отварям файла. Казва се taksi_2026_FINAL_v3_popraveno(2).xlsx, което си е чист вик за помощ, преведен на Excel.

Свързвам суми с имена. Георги е платил, но кръгло, значи е за раницата. Виктория - без основание, но точната сума на застраховката, значи тя. Онова 44,99 - оставям го да мига в жълто, като светофар, който не може да реши.

В края колоната не се връзва. Липсват четири лева. Не мога да заспя с колона, която не се връзва - това е медицинско състояние, признавам си. Доплащам ги от джоба си, само за да си легна с чиста съвест и объркана таблица.

Между другото, за сурикатите

Знаеш ли, че сурикатите взимат групови решения чрез нещо като кворум? Един почва да рови в определена посока, после втори, и щом се съберат достатъчно, цялата глутница тръгва натам. Никой не пуска гласово от четири минути. Просто ровят.

Добре, обратно към таксите.

Тук идва скучната част

Да, направихме приложение точно за това. Едно събиране, ясна сума, кой е платил и кой не - без детективска нощна смяна и без жълт светофар в Excel. Premium го купува само касиерът, родителите не плащат нищо. Толкоз. Няма да ти чета гласово от четири минути за него.

Както и да е.

Финалът

В петък гласувахме. Не за таксите. За охлюва. Дали да остане в класната стая.

Остана. Кръстиха го Пешо. Мария предложи да съберем и за терариум.

Нула стрес. Поне за следващите петнайсет минути.